• Български

Събития/Events

БГ

В периода 1944-1946 Българската комунистическа партия завзема властта в България и установява тоталитарен режим. Комунизмът е прокламиран като държавна идеология, налагана чрез масово насилие, чрез сломяване на съпротивата на опозиционните сили, чрез насилствена промяна на формата на собственост и формирането на нов политически елит, чиято цел е оставането на власт с всички средства. Официално комунистическата партия управлява държавата до 1990 г. Държавата е обявена официално за социалистическа народна република, която върви по пътя към комунизма. В политически план управлението на НРБ често е наричано комунистическо, поради ръководната роля на комунистическата партия. Официално тази ръководна роля приключва на 3 април 1990.


EN

The People's Republic of Bulgaria (PRB; Bulgarian: Народна република България (НРБ) Narodna republika Balgariya (NRB)) was the official name of the Bulgarian socialist republic that existed from 1946 to 1990, when the Bulgarian Communist Party (BCP) ruled together with its coalition partner National Agrarian Party. Bulgaria was part of Comecon and an Eastern Bloc country, and a Soviet ally during the Cold War, a member of the Warsaw Pact. In 1978 - Georgi Markov, a BBC World Service journalist and Bulgarian dissident, dies in London after apparently being injected with poison from the tip of an umbrella. In 1984 - Zhivkov government tries to force Turkish minority to assimilate and take Slavic names. Many resist and in 1989 some 300,000 flee the country. In 1989 - Reforms in the Soviet Union inspire demands for democratisation. Zhivkov ousted. Multiparty system introduced. Opposition Union of Democratic Forces (UDF) formed.

1946-1990

Народна република България (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г. до 15 ноември 1990 г., когато Народна република България е преименувана на Република България. Почти през цялото си съществуване НРБ се управлява от политическата коалиция Отечествен фронт, ръководена от Българската комунистическа партия.


The People’s Republic of Bulgaria (PRB) was the official name of the Bulgarian socialist republic that existed from 1946 to 1990, when the Bulgarian Communist Party (BCP) was ruling together with the ‘oppositional’ National Agrarian Party.

1944–1947 г.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. и окупацията на Царство България от Червената армия на власт идва правителството на Отечествения фронт, ръководено от Кимон Георгиев. То обявява война на Германия на 10 септември и подписва примирие на 28 октомври с антихитлеристката коалиция, водена от Съветския съюз, САЩ и Великобритания. През 1946 г. министър-председател става Георги Димитров (БКП).


In 1946, Georgi Dimitrov, a close friend of Joseph Stalin, became prime minister.

More тук

Народните съдилища/People's Court

От 1944 г. до 1962 г. в България действат 44 концлагера, сред които Белене, “Слънчев бряг” край Ловеч, Свети Врач (Сандански), Богданов дол, Росица, пернишката мина Куциян, урановите мини в Бобовдол, Николаево, Поручик Чунчево, Ножарево, Черново, Зелендол, Скравена. Концлагер Белене e открит отново през 1984 г. за въдворяване на български турци, отказали да сменят имената си с български. 


Immediately after the coup on 9 September 1944, the BCP started the acts of terror against the “bourgeois”. People were killed in all towns and villages of the country. There was a directive of the BCP to its members to organize groups of executors whit the aim to go to every village and kill 2-3 of the “enemies of the people”. The “enemies” were teachers, priests, civil servants, writers, journalists and civic leaders.

More тук

1944-1945

В началото на септември 1944 година съветската армия окупира Царство България, налага марионетно правителство начело с Кимон Георгиев и провежда операции по налагане на масови терор срещу елита на България.

Избити са без съд над 7000 души политици, икономисти, инженери, лекари, юристи, учители, а българската държава е фактически обезглавена за десетилетия напред. Срещу съветския окупатор и масовите репресии, в защита на българската национална кауза в началните месеци на 1945 г. се надигат слабо организирани бивши царски офицери, формирайки Горянското движение.

С променлив успех то действа в почти всички краища на България, включвайки до 350 000 души в периода 1944-1956 г.


In 1948-49, the Party severely restricted or forbid all religious activities and organisations. Orthodox, Muslim, Protestant and Roman Catholic religious organizations were restrained or banned. The Orthodox Church of Bulgaria somehow continued functioning but was restricted and was later infiltrated with communist functionaries. Over 90 000 dissidents were eliminated via expulsions, arrests and killings in an anti-Titoist purge in 1948-49. By the end of October 1944 were killed approximately 26 850 people without court sentences.

Насилствена македонизация в Пиринска Македония/Macedonistic policies

След преврата от 9-ти септември 1944 г. и края на българското управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия. Тогавашния министър-председател и водач на БРП Георги Димитров инициира идеята за осъществяването на проекта за Балканска федерация. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република с изявено македонско национално самосъзнание, с граници от Пирин до Шар планина. За целта е стартирана политика на насилствена македонизация на българското население в Пиринско чрез съзнателна смяна на етническото самоопределение на българското население, проведена с помощта на административна принуда и масирана пропаганда.


During this period there was a surge of Macedonistic policies, the government went as far as to declare Macedonian an official language of the Pirin region. The Bulgarian Communist Party was compelled by Joseph Stalin to accept the formation of Macedonian, Thracian and Dobrujan nations in order to include those new separate states in a Balkan Communist Federation. There are strong indications that the majority of the population from Blagoevgrad Province was listed as ethnic Macedonians against their will in the 1946 and 1956 censuses.

More тук

16-та република на СССР/16th Soviet Republic

На 4 декември 1963 г., Тодор Живков в качествата си на Генерален секретар на ЦК на БКП и Министър-председател на България към този момент, лично внася предложение по време на пленума на ЦК на БКП, България да отправи към ЦК на КПСС въпроса за по-нататъшно най-тясно сближаване и в перспектива сливане на Народна република България със СССР, превръщайки я в 16-та съюзна република на СССР и така застрашавайки целостта и националната независимост на страната. 


During Zhivkov’s era, Bulgaria followed the Communist line meticulously, often called (even by Bulgarians) the 16th Soviet Republic. In return for Party loyalty came a secure job, enough food, education, health care and the reputation of one of the most prosperous Eastern European countries at the time. Those who didn’t adhere to the strict Soviet policies were marginalised and denied access to educational, personal and job opportunities, so most had little choice but to accept what the Party had to offer.

More тук

Участие в Пражката пролет/Prague Spring

Решението за участие на България във военната интервенция след Пражката пролет е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков, със строго секретно постановление №39 на МС от 20.VIII.1968 с мотива “за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ".[31] Във военната операция участват 12-и и 22-ри мотострелкови полк със численост от 2164 души и танков батальон с 26 машини Т-34.


On the night of 20–21 August 1968, the Soviet Union and its main allies in the Warsaw Pact—Bulgaria, Hungary, East Germany, and Poland—invaded the Czechoslovak Socialist Republic in order to halt Alexander Dubček's Prague Spring political liberalisation reforms. The invasion successfully stopped the liberalisation reforms and strengthened the authority of the authoritarian wing within the Communist Party of Czechoslovakia (KSČ). The foreign policy of the Soviet Union during this era was known as the Brezhnev Doctrine.

More

1971-1989 г.

На Десетия конгрес на БКП е приета нова програма на партията, която има за цел изграждането на развито социалистическо общество (РСО). Приета е Живковската конституция през 1971 г.


The Zhikov Constitution was the Constitution of Bulgaria in effect from May 18, 1971 to July 12, 1991. Approved by the Tenth Party Congress and a national referendum, the 1971 constitution detailed for the first time the structure of the BCP (highly centralized, in keeping with policy after 1968) and its role in leading society and the state.

More

Възродителен процес/Revival Process

През 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за изпълнение на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и българските мюсюлмани. Тази програма остава в историята като „Възродителен процес“, при който около 850 000 българи и турци са задължени да променят арабо-турската си именна система. Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета с „антенки“ за мъжете. Сватбите и погребалните ритуали не бива да се извършват според ислямските традиции. Забранява се честването на основните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се говори на турски език.


In 1984, as part of a policy of Bulgarisation, all Bulgarian nationals who were ethnically Turkish were forced to exchange their names for Bulgarian names amid much official intimidation, some violence and loss of life (Muslim Bulgarians had been forced to change their names in 1972). In early 1989, in some areas with large ethnic Turkish populations there were severe clashes with fatalities. Shortly after that, when the border with Turkey was opened, over 300,000 people left Bulgaria for Turkey in the late spring and the summer of 1989.

More тук